Read Слънчогледите by Явор Цанев Кети Илиева Online

Слънчогледите

Двадесет разказа от Явор Цанев, от весел хорър и фантастика, до настръхващи и почти възможни истории... Дали някои от тях вече не са се случвали? Дали няма да се случат съвсем скоро? Или историите са измислени само за да забавляват читателите? Това ще прецените Вие, а ако сте чели "Страннопремницата" и "Вино за мъртвите", вероятно знаете какво да очаквате...~ ~ ~ ~https://Двадесет разказа от Явор Цанев, от весел хорър и фантастика, до настръхващи и почти възможни истории... Дали някои от тях вече не са се случвали? Дали няма да се случат съвсем скоро? Или историите са измислени само за да забавляват читателите? Това ще прецените Вие, а ако сте чели "Страннопремницата" и "Вино за мъртвите", вероятно знаете какво да очаквате...~ ~ ~ ~https://dracusmagazine.wordpress.com/...

Title : Слънчогледите
Author :
Rating :
ISBN : 9789548633406
Format Type : Other Book
Number of Pages : 184 Pages
Status : Available For Download
Last checked : 21 Minutes ago!

Слънчогледите Reviews

  • Сибин Майналовски
    2018-12-13 20:01

    Явор пак е успял да забърка неистов микс от тънък хумор, още по-тънък хорър и много-много теми за размисъл. Не че съм изненадан, просто отбелязвам, че за трети път (след "Странноприемницата" и "Вино за мъртвите") държа в ръцете си една многопластова и хиперзавладяваща книга, която ме накара да повярвам, че не всичко в БГ-литературата е загубено и НТ и останалите графомани като него са по-скоро изключение, отколкото правило. "Слънчогледите" са must-have за всеки любител на жанра (освен феновете, които четат НТ, разбира се, но те са в по-различно измерение на астрала и с тях няма да се сравняваме :). Едва ли ще смогна да напиша (и то през телефона) пространно ревю за всеки един от двадесетте разказа, но все пак... "Задрямал за малко" - ако разказите можеха да говорят, щях да заговоря този и да го убедя да се ожени за мен! "Затворът" - размазващ финал в стил "Разкази с неочакван край". "Мусака" - невероятен. "Сутрин, по новините" - и без това мразя да се бръсна, а след тази история... хептен. "Пункт за желязо" - изречението "Отде го търмъчите това?" ме накара да се хиля като пуйка около половин час :) И за финал... Изрусени канарчета/врабчета!!! Култ!!!

  • Явор Цанев
    2018-11-29 22:51

    Сборникът съдържа двадесет разказа и вярвам, че който е чел „Странноприемницата” и „Вино за мъртвите” има някаква представа в какво ще се забърка.И все пак...Слънчогледово поле с особени растения, тъгуващ енергиен вампир, похотливо видеонаблюдение в малък бар, един доста опасен бизнес...Кои са комарджиите на мисълта, какво прави един ключ за никъде, на какво е способна обвинена за вещица, какво се случва на магистралата...Какви могат да са зимните тревоги, колко хуманен може да е един затвор, каква е истинската вампирска усмивка...Кой е задрямал за малко, какво е да се случи нещо пред очите ти, докъде може да развие уменията си нинджата, какъв е човекът, който яде мусака всеки ден...Колко може да е тайнствен един склад и колко претъпкан един пункт за желязо?Забавлявайте се с шефа, мозъка и пистолета, с новините по радиото сутрин, с нечетящата хорър книжарка...Добре дошли и приятно четене!

  • Димитър Цолов
    2018-11-24 23:53

    Двадесет кратки истории, които прочетох с голямо удоволствие. Заглавната "Слънчогледите" имах честта да видя още на етап "чернова", та не изпитвах съмнение за качеството на останалите разкази в сборника. Отличен шест! (уви, има опция само за пет звезди :) )

  • Бранимир Събев
    2018-11-15 16:06

    Когато излезе нова книга от русенския майстор Явор Цанев, аз очаквам един малък литературен празник. Семпли корици, маркирани с логото на неговото издателство "Гаяна" (този път, за разлика от Странноприемницата и Вино за Мъртвите, корицата на Слънчогледите е цветна), завладяващи истории от трите любими жанра, чистота на изказа, стегнат стил и всеки следващ сборник е по-добър от предния. Несъмнено това е почеркът на Явор и негова запазена марка.Наблюдава се едно утвърждаване на специфичен авторов стил за Цанев. По-специално в този сборник ми направиха впечатление финалите на разказите. Ако вземете любимия си хорър писател ...............(тук попълнете по свое усмотрение) и той вземе, че напише творба в съавторство с Роалд Дал, майсторът на "Разкази с неочакван край", може би ще се получи нещо такова. А сега, по малко за всеки от двадесетте разказа в сборника.1. Слънчогледите - титулният разказ. Както много добре знаете, в полетата с царевица по принцип не се случват хубави работи. Само ако обаче си представите какво става в слънчогледовите поля...2. Енергиен вампир - този разказ вече сте го чели в Мечове в Града.3. Вампирска усмивка - не съм сигурен кое е по-ужасяващо в този разказ. Страхът на бармана от вампира в бара или от финала на историята.4. Видеонаблюдение - има хора, който си умират да воайорстват, независимо от последиците.5. Затворът - новите затвори в близко бъдеще имат какви ли не преимущества. Или май старите си остават за предпочитане?6. Ключ за никъде - прекрасна лятна история за детството. Две хлапета намират ключ, който може да те отведе... хм.7. Вещица - интересна средновековна история за вещици и инквизитори.8. Сутрин, по новините - какво ще стане утре сутрин? Ще разбереш по новините!9. Опасен бизнес - кофти е да се замесваш с човек, който преди време ти е предлагал да изрусявате врабчета, за да ги продавате вместо канарчета.10. Задрямал за малко - "Това, че съм задрямал за малко, не ме маха от теб."11. Нинджата - бойни изкуства, граничещи със свръхестествени умения.12. Пред очите ми - готин разказ, напомни ми за един хубав филм с Никълъс Кейдж, където главния герой можеше да гледа малко напред във времето.13. Комарджиите на мисълта - сигурно най-идейният разказ в сборника. Една странна дарба, срещана у малцина, едно необичайно съревнование и манастира, където то се провежда.14. Складът - какво се случва по принцип със секретните военни експерименти? Ами, объркват се, какво друго.15. Мусака - само не ми казвайте, че не я обичате!16. По магистралата - луд разказ, луда история? Кой от нас не е откачал?17. Кого да пречукам - чудесна творба за книжарите и книгите, които предпочитат. Какво ще се случи, ако хорърът не е техния жанр?18. Зимни тревоги - ааа, да си дойдем на думата! Басирам се, че Явор, който доскоро държеше метъл кръчма в Русе (RockStar Cafe) е вложил много, много автобиография в този разказ.19. Пункт за желязо - един от фаворитите ми в сборника. Жоро Желязото е мутра, собственикт на пункт за изкупуване на метали. Един ден започва да се точи върволица от цигани, които влачат по много метал, и не спират, и не спират... Откъде ли са го взели?20. Шефът, мозъкът и пистолетът - класическа история за двама престъпници от типа Крачун и Малчо.Респект за това, което Явор прави за жанрове като фантастика, фентъзи и ужаси в страната. Неспирното списание "Дракус", появяващо се веднъж на три месеца е единственото списание на хартия в описаните жанрове в България, постоянните конкурси в списанието, които дори имат паричен награден фонд, макар и малък, но... толкова за малък издател в прованса. Публикации на млади, често неизвестни родни творци, шанс, дори издаване на цели книги, влагане на пари в нещо подобно, вместо да бъдат влагани по "онези начини" и какво ли още не.Интересно защо родните мастити издатели, които разполагат с големи пари не правят нещо подобно за тези жанрове и българските автори, творящи в тези жанрове. Решат ли случайно нещо от сорта то е само с ПР-цел и ако изобщо има публикация, тя е електронна, а наградата е книга, шише вино или тава с баница. Несериозна работа. Явно работата, както в повечето случаи опира повече до желание, отколкото до пари.Това, че миналата година Явор издаде 2 книги и тази една, не е фактор, който да му пречи по какъвто и да е начин. Ще се радвам, ако до края на тази година видя нов сборник разкази от него - убедих се, че всяка негова следваща книга е дори още по-добра от предишната. И не забравяйте за конкурса "Вдъхновени от Краля". Остават само към два месеца до крайния срок.

  • Петър Панчев
    2018-11-25 23:59

    В полето на ужасите(Цялото ревю е тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/0...) Новата ми среща с Явор Цанев отново е ползотворна. Това е третата негова книга, която чета и съм доста изненадан от богатството на темите в творчеството му. Вече преминах през „Вино за мъртвите“ (http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/0...) и „Странноприемницата“ (http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/0...) и усещането е като за преброждане на десетки непознати светове. Той пише разкази, а те са доста специфичен жанр. Тук всяка дума е важна, всяко изречение развива историята. В „Слънчогледите“ („Гаяна“, 2014) има още 20 чудновати и тайнствени разказа, всеки със своя специфична среда и атмосфера. Напълно съм сигурен, че Явор се развива чудесно и идеите му за нови разкази няма да секнат още дълго време. Изглежда напълно съм се вманиачил на тема чудновати истории, защото съм отделил място за всеки разказ. Но така е със сборниците, от които избликват какви ли не чудесии. В ревютата ми за предишните му книги казах доста неща на специфичното му писане, тъй че сега се хвърлям надолу с главата в блатото, пък дано се отърва с по-малко натъртвания. Жив и здрав да е Явор и все така да ни радва с бисерите си. Ето ги и самите разкази: (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/0...)

  • КостаСивов
    2018-12-09 15:53

    Поредната силна книга на Явор Цанев. Може би най-добрата до момента. Четенето й беше истинско удоволствие за мен!

  • Милен Колев
    2018-11-18 19:01

    „Слънчогледите” от Явор Цанев е поредният силен сборник с разкази, който чета от роден автор. И докато цялостната атмосфера във „Вино за мъртвите” беше по-скоро мрачна, то тук имаме най-разнообразни по тон произведения.Първокачествен хорър са „Слънчогледите”, „Мусака” и „Задрямал за малко”.Фантастичните „Затворът”, „Ключ за никъде” (който е един от най-любимите ми и в който имаше толкова много Бредбъри атмосфера), „Сутрин, по новините”, „Пред очите ми”, „Нинджата”, „Комарджиите на мисълта” и „Складът”, съчетават фантастичното и реалното по страхотен начин.Места като баровете са отделни мини-вселени, а тези в разказите „Вампирска усмивка”, „Видеонаблюдение” и „Зимни тревоги”, определено имат с какво да ви грабват вниманието, да ви очароват и стреснат едновременно.„Опасен бизнес” и „Шефът, мозъкът и пистолетът” са криминални разкази с неочакван край.„Енергиен вампир” е по-оригинален подход към историите с вампирите, а пък „Вещица” е мрачно фентъзи, в което фокусът е върху личността на главната героиня и трагичното й минало.„По магистралата” е един луд разказ, който определено не очаквах да завърши така - но това си е запазена марка на Явор Цанев.При „Кого да пречукам”, читателят се чуди къде е уловката в цялата работа - със сигурност ще се изненадате. „Пункт за желязо” показва неща от родната действителност, като основният персонаж съчетава една байганьовщина, но в същото време спазна и свой си морален кодекс.Заключението е, че Явор Цанев може да се справи с всякакъв вид сюжет и да подходи по оригинален начин към материята. И, разбира се, да предложи една наистина стойностна литература.

  • Дамян Рейнов
    2018-11-14 21:44

    Докато пътувах с влака (любимото ми време за четене) Пловдив – Варна, бях подхванал „Възвишение“-то на Милен Русков. След около час четене реших да си почина от комитските неволи на Русковите герои като прочета един разказ от „Слънчогледите“. Първият разказ ми хареса, но някак ме остави гладен за още. Е, казах си, хайде ще прочета и следващия. Докато се усетя погълнах целия сборник. Почуствах се като хлапе, което не е близвало сладко от месеци и на което изведнъж са му дали цяла торта, от която да си опита едно парче. Само дето, след като излапах слънчогледовата торта на Явор, не ми накърти, както обикновено става при преяждането със сладко, ами освирепях от глад. Глад за още разкази от чудната сладкарничка на издателство „Гаяна“. Преди да подхвана сборника имах леки притеснения, дали Явор ще успее да поддържа нивото от силни разкази след „Странноприемницата“ и особено силния „Вино за мъртвите“. Оказа се е притесненията ми са били напълно неоснователни. Сборникът е като пита със слънчоглед. От една страна всеки разказ в нея е индивидуален и различен, както са различни семките в слънчогледовата пита, но от друга всички те си приличат по това, че имат дъх на добра българска проза, каквато умеят да отглеждат малцина български писатели. Всеки разказ се топи като мед в устата и искаш още и още… Но стига приказки, че ме чака новият гурме сладкиш (топъл топъл) с марката Явор Цанев – „Home, sweet home!“, а в края на годината се задава и дебел пай с дъх на Бредбъри…ммм (тук ми текат лигите)… А вие бързо идете на страницата на сладкарница Гаяна да заредите хладилника (книжния рафт) с нещо сладко (българско и качествено)! Там готвачите са все Master Chef, гарантирам.

  • Ана Хелс
    2018-12-08 21:49

    Това е третия сборник на Явор Цанев, който имам удоволствието да открия, и за мое огромно допълнително задоволство виждам постоянно подобряване в качеството и неизтощимо богатство на добри идеи, страхотна атмосфера и все такава непредвидими финали. Не мисля, че Явор има слаб текст досега, или поне не ми е попадал, а аз си знам за колко малко българоговорящи автори мога да направя такова почти-компетентно изявление. Новите принцове и принцеси на кошмарите ви се нареждат в плътна редица зад поле със слънчогледи, които не са много добре настроени към люпенето на техните малки по мачове и кина. Идват ви на гости сукуби и вампири, ментални войни и надпространствени нинджи, божествени бради – хаарпове и ключове към измерения пълни с изроди, вещици, убийци, самоубийци, иманяри, цигани събирачи на извънземни железа и канибали по принуда. И още много образи, за които не сте си и помисляли до момента, в който към вас полети някоя добре насочена брадва или чифт подострени кучешки резци.Изключително приятни за четене на път, в метро, автобус или на терасата под лятното слънце, когато го има, ако търсите наистина добро четиво за хубавите моменти на отмора, но все пак не искате да си запълвате времето с разни блудкави щуротийки, то Слънчогледите са вашите нови най-добри приятели, идеални за колекцията ми от добро българско фентъзи и фантастика. И ще стискам палци за нов сборник скоро или може би за някой роман или цикъл от по-длъжки новели, ще ми се даже нещичко в дарк фентъзи сетинг, ама нали знаете, гладните кокошки и прочие. С две думи – не пропускайте един страхотен автор, пишещ и плашещ на родния ви език.

  • Mary Landser
    2018-11-16 22:09

    Грабна ме от първия разказ, не я оставих целия ден! Всеки сам по себе си е забележителен, в някои дори открих неща, които съм преживявала!Няма смисъл да пиша повече ... трябва да се прочете! И "Вещица", и "Мусака" ... трите разказа за вампирите ме изкефиха особено много ... особено Вампирската усмивка хахахаха ... Като разлистих съдържанието, заглавието, което ме грабна беше "Кого да пречукам", но понеже нямам навик да чета разбъркано книгите, а той е един от последните разкази в сборника ... просто цял ден не го пуснах, докато не стигнах до него и определено ми е сред фаворитите, както и "По магистралата" - пуши си момичето тревица и си пътува на стоп, баси кефа! За всеки разказ мога да кажа по дума ... но трябва да се прочетат просто! Нема кво да разтегам локуми ... Определено този ден, с този сборник в ръка, за мен беше супер як! Само напред и нагоре, Явор Цанев! 100% заслужена 5-ца! Обичам емоцията и удовлетворението, след прочитането на хубава книга! А в българския ъндърграунд, определено до сега не съм срещнала нещо слабо и което да не ми е харесало! И най-хубавото е, че тези книги не са за стадото, не можея да ги намериш по книжарниците, което ги прави още по-уникални!!!

  • Иван Величков
    2018-11-23 18:42

    В предговора Явор казва, че ако сте чели „Странноприемницата” и „Вино за мъртвите” знаете какво да очаквате от този сборник. Аз мога да ви кажа, че единственото което можете да очаквате е неочакваното. Ако в предните два сборника имаше по една обща идея, която да събира разказите, то в „Слънчогледите” събирателно е единствено качествената проза.Това ми стана най-любимата книга от Явор Цанев. Двадесетте истории вътре те отвеждат на уж познати места и ситуации, които една, често недоловима, промяна превръща в магически селения. Понякога това са случки, които могат да си съществуват паралелно с нашето битие, повлияли само единични съдби - ”Слънчогледите”, „Нинджата”, „Видеонаблюдение”, „Енергиен вампир”.Друг път са нормални човешки истории, които леко са се объркали – „Вампирска усмивка”, „По магистралата”, или много – „Мусака”, „Сутрин по новините”, „Задрямал за малко”, „Опасен бизнес”, „Вещицата”.Трети ти докарват усмивка – „Пункт за желязо”, „Шефът, мозакът и пистолетът”, „Кого да пречукам”.Не липсват и правителствени проекти, култове и конспирации – „Складът”, „Комарджии на мисълта”, „Затворът”.И за накрая една топла и магична детска история в „Ключ за никъде”.Aз лично очаквам книгата да се изчерпа преди да се назландисате да си я купите, така че не знам какво чакате.Пет звезди, защото няма повече. Явор Цанев и GAIANA са сто процентова гаранция за качество, няма да спра да го повтарям.

  • Roberta
    2018-12-10 17:02

    This collection of short stories contains a whole lot of different elements within it, just like the title hints. The characters are scary, and normal, and scared, and pathetic, but most of all they are largely normal people in abnormal situations. The characters are rounded and real, and I found myself often empathizing with them, though following the train of thought of the narrators could be treacherous.In the first story, 'The Sunflowers', the narrator is self-aware, a rare thing in horror stories, and he considers all horror elements he knows of in order to get himself out of his predicament. 'Morning, in the News' presents the reader with a fascinating idea of beard growth being connected to the outside world and its calamities, and how the protagonist deals with the situation. In 'Who Do I Off?' there is humour, and horror, and books, which is always a great combination, while being one of the lighter stories in the collection. 'Winter Worries' tells the story that many bartenders have dreamt of, while 'Scrap Metal Collection' highlights the lengths to which some people would go for money.Altogether, a balanced and fascinating collection of stories.

  • Alexander Draganov
    2018-11-26 18:42

    Много въображение се иска, за да успееш да накараш едно слънчогледово поле да изглежда ужасяващо, но Явор Цанев успява да се справи с тази задача още в първия разказ от сборника, носещ заглавието му – една книга, която си закупих наскоро и препоръчвам на всички фенове на фантастиката, фентъзито и хоръра. Ще получите това, което очаквате от автора – много добре написани разкази с оригинални идеи и неочаквани обрати, които понякога се случват в последния абзац на дадената история, висш пилотаж в късата форма.Цялото ревю четете на линка:http://citadelata.com/%D1%81%D0%BB%D1...

  • Валентин Попов
    2018-12-09 23:48

    Не бих "заключил" Явор Цанев в определен жанр. В третата си книга той затвърждава това. Умелата смесица на стилове, жанрове, похвати и сюжети, поднесена изкусно, създават усещане за неподражаем уют и гостоприемство, с което авторът кани читателите си да се настанят удобно в кадифените меки кресла, да се отпуснат на приглушена тишина и да се потопят в необозримия свят на Явор Цанев!